Колизей

С възможност да побере 50 хил. зрители, Колизеят е използван за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети. През Ранното Средновековие сградата престава да се използва за представления, а по-късно служи за различни нужди – жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и християнски храм.
Макар че в наши дни е частично разрушен от земетресения и извличане на каменни блокове, Колизеят остава един от главните символи на Римската империя и нейните инженерни постижения. Той е сред най-популярните туристически забележителности на град Рим и продължава да бъде свързан с Римокатолическата църква, като ежегодно на Разпети петък папата води факелно шествие, започващо в района на Колизея.

 

Тадж Махал

Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея.
По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква - Р,Х,М,Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах.
Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани - те са били предвидени от Шах Джахан за гробници на членове на императорското семейство, но Аурангзеб пренебрегва волята на баща си. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва (съвременната лампа е дарена от генерал-губернатора на Индия лорд Кързън, тъй като оригиналната е била открадната).

 

 

Статуя на Христос Спасител

Статуята на Христос Спасителпосветена на Иисус Христос, е сред основните забележителности в Рио де Жанейро, Бразилия.
Висока е 39,6 м (заедно с 9,5 метровия пиедестал) и 53 м широка, тежи 1000 тона. Изградена е от железобетон и е облицована с несмлян талк, устойчив на въздействието на климата. Построена е в периода 1922-1931 г. Разположена е на високия 710 м хълм Корковадо в предградията на града. Допълнителната височина на хълма превръща този съвременен колос в символ на християнството и главна забележителност на Рио де Жанейро и Бразилия.
Статуята тържествено е открита за посетители на 12 октомври 1931 г.^[1]
На 7 юли 2007 г. в Лисабон статуята е включена в списъка на Новите седем чудеса на света в проекта на швейцарската фондация New7Wonders Foundation.
Статуята на Христос Спасителя с разперени ръце се извисява над град Рио де Жанейро. Туристите могат да стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен маршрут. Изгледът към прострелия се в нозете им град, искрящото море, далечните хълмове и планинските върхове е незабравим.
 

 

Статуя на Свободата

Статуята на Свободата е неокласическа скулптура, огромен паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти. Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 година. Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост.

Египетски пирамиди

 

Открити са 138 египетски пирамиди към 2008 г. Повечето от тях са построени като гробници на фараоните и техните съпруги по време на Старото царство и Средното царство.
Най-ранните известни египетски пирамиди са открити в Сакара  северозападно от Мемфис. Най-стара от тях е пирамидата на Джосер по време на Третата династия. Тази пирамида и околният комплекс са дело на архитекта Имхотеп и се считат общо взето за най-старите монументални структури от облицован камък.
Най-прочути са пирамидите от некропола в Гиза, в покрайнините на Кайро. Няколко от тях са сред най-големите сгради, строени някога Най-голямата от тях е Хеопсовата пирамида в Гиза.

 

Айфеловата кула  

Превърнала се е в един от най-популярните символи на френската столица и Франция, и една от най-известните конструкции и атракции в цял свят.
Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж. Първоначално е наречена просто „300-метровата кула“, но по-късно приема името на Айфел. Кулата е най-високото съоръжение в Париж и най-посещаваният срещу заплащане архитектурен паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. .
Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 г. Виадукт Мийо. Височината ѝ става 327 m на 8 март 2011 г. с поставянето на предавател за цифрова ефирна телевизия.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти. В миналото е използвана за много научни експерименти, днес служи като предавател на радио и телевизионни програми.